С уникалните си хидрологически и хидробиологически черти Черно море е едно от най-интересните и най-проучваните морета. To е около четири пъти по-голямо от България и представлява 1/853 част от Световния океан. Най-голямата дълбочина в Черно море е 2245 метра, а средната е 1271 метра.
    Черно море е типично вътрешно море. Общата му брегова ивица е 4090 км. То е свързано с Мраморно море чрез Босфора, дълбок 50м, а оттам чрез Дарданелите със Средиземно море. Басейнът на Черно море е претърпял много промени през времето, свързването с други басейни е оказало влияние на геоморфологията на постоянната брегова ивица, на релефа, дъното и водообмена.



    За климата на Черно море е характерна не много студена зима и сравнително топло лято с много слънчеви дни. Движението на атмосферата има важно въздействие върху образуването на климата над водата.
    Черно море има почти два пъти по-малка соленост от другите морета. Причината е в хидрологичните му особености, начина на образуване на водните му запаси, структурата и динамиката му. Приливите и отливите са незначителни и могат да бъдат забелязани само с апаратура. Като резултат от специфичното вертикално разположение на солеността и температурата са се обособили два отделни слоя: горен, съдържащ кислород от повърхността до 200м, и долен, в който няма кислород, а сероводород. На планетата Земя няма друго подобно море с водни слоеве.



    Черно море със своята уникалност и загадъчност намира своето достойно място в годишния доклад на Националното Географско Дружество. Световно известният откривател на Титаник, Йорктаун, Лузитания, даде началото на първата българо- американска експедиция Черно море-Ной 2001. Екипът на д-р Балард търси доказателства за това, че в Черно море е имало потоп и на дъното му преди 8000г. са живеели хора.
http://www.nationalgeographic.com/blacksea/ax/